Син на нацистки изверг: Липсата на кураж води до газовите камери
Фамилното име е можело да предопредели и неговата орис, също като тази на някои негови родственици: един от братята му станал пияч, а една от сестрите му се самоубила. И двамата не можели да живеят с петното, което името на татко им - Ханс Франк - им завещал. На Нюрнбергския развой той е съден като военнопрестъпник и е екзекутиран през 1946 година. Преди това е Франк е бил основен губернатор на окупираната от нацистите Полша.
Но Никлас Франк не се пречупва. Нито пък крие произхода си, въпреки че елементарно е можел да го стори. „ Цялото това безмълвие в Германия от ден на ден ми лазеше по нервите и към този момент не можех да устоявам ", споделя през днешния ден журналистът и журналист.
" Високообразован човек, само че и неприкрит нарушител "
През 1987 година Никлас Франк издава книга, в която става дума за татко му и за неговите закононарушения. Озаглавява я " Разплата с бащата " и в нея излага всичко, което е знаел за него. Там той дефинира татко си като " високообразован човек, само че също и като „ неприкрит нарушител ".
Бащата на Никлас Франк е прочут като " Касапина от Полша " или " Касапина на евреите от Краков ". На територията, за която той е отговарял, е имало четири лагера на гибелта за така наречен " дефинитивно решение на еврейския въпрос ", както нацистите цинично наричали Холокоста. Това са концентрационните лагери Белзек, Собибор, Треблинка и Майданек. " Франк не ръководи, той просто господства ", написал за него не без удивление министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Ханс Франк и жена му употребявали своята съвсем неограничена власт и за персонално обогатяване - за сметка на жертвите на Холокоста.
Заповед за " необмислено заличаване "
Още през цялото време Ханс Франк се заема със задачата да унищожи научния и културен хайлайф на Полша. Малко след нацистката окупация на страната е затворен университетът във Варшава, а този в Краков стопира да приема полски студенти. Много от професорите са изпратени в концентрационните лагери, а една част от тях е избита.През октомври 1939 година Нацистът Ханс Франк написа, че задачата му е да извлече всички вероятни изгоди от страната - посредством " необмислено заличаване и прехвърлянето на всички нужни за немската военна промишленост ресурси, първични материали, машини и индустриални мощности, както и работна ръка за потребностите на Райха ". Франк е бил уверен, че активността на полската стопанска система би трябвало да бъде сведена до най-малко - единствено едвам поддържа живота на популацията, а просветителните институции, и най-много техническите и висшите образователни заведения, да бъдат закрити.
И до през днешния ден Никлас Франк носи в себе си фотографията на своя татко, висящ на бесилото. Но го терзае възприятието, че човеконенавистните хрумвания на татко му и идеологията на нацистите не са мъртви, а продължат да живеят в Германия.
Никлас изпитва изключително огромен яд от това, че до последно татко му не се е разкайвал за закононарушенията си. " Като основен губернатор на окупирана Полша той е бил легален представител и заместител на Хитлер, което значи, че е носел отговорност за всеки един погубен. Но той по този начин и в никакъв случай не се разкая за това ", споделя синът му през днешния ден.
" Липса на гражданска храброст "
Никлас счита, че изчезналата по това време гражданска храброст е била главната причина за идването на нацистите на власт. Но също и през днешния ден той усеща незадоволителна гражданска храброст: " Германците постоянно сме били народ, подготвен да се подчинява на престижи. А демокрацията и сега е в заплаха ", твърди Никлас Франк. Поради тази причина той се съмнява в демократичните качества на своите сънародници: " Преди се доверихме на нацистите, а през днешния ден – през днешния ден към този момент сме демократи и решително градим демокрацията, само че всичко това не ни идва от вътрешната страна, а ни е разпоредено. Затова се колебая в самите нас. "
За Никлас Франк това е знак, че немската народна власт е единствено повърхностна, удостоверение за което той вижда и в отношението на германците към бежанците. " Ние, германците най-добре знаем, до каква степен води неналичието на гражданска храброст - до газовите камери. Трябваше да сме по-добре осведомени с това, само че се провалихме ", споделя в умозаключение той.
Но Никлас Франк не се пречупва. Нито пък крие произхода си, въпреки че елементарно е можел да го стори. „ Цялото това безмълвие в Германия от ден на ден ми лазеше по нервите и към този момент не можех да устоявам ", споделя през днешния ден журналистът и журналист.
" Високообразован човек, само че и неприкрит нарушител "
През 1987 година Никлас Франк издава книга, в която става дума за татко му и за неговите закононарушения. Озаглавява я " Разплата с бащата " и в нея излага всичко, което е знаел за него. Там той дефинира татко си като " високообразован човек, само че също и като „ неприкрит нарушител ".
Бащата на Никлас Франк е прочут като " Касапина от Полша " или " Касапина на евреите от Краков ". На територията, за която той е отговарял, е имало четири лагера на гибелта за така наречен " дефинитивно решение на еврейския въпрос ", както нацистите цинично наричали Холокоста. Това са концентрационните лагери Белзек, Собибор, Треблинка и Майданек. " Франк не ръководи, той просто господства ", написал за него не без удивление министърът на пропагандата Йозеф Гьобелс. Ханс Франк и жена му употребявали своята съвсем неограничена власт и за персонално обогатяване - за сметка на жертвите на Холокоста.
Заповед за " необмислено заличаване "
Още през цялото време Ханс Франк се заема със задачата да унищожи научния и културен хайлайф на Полша. Малко след нацистката окупация на страната е затворен университетът във Варшава, а този в Краков стопира да приема полски студенти. Много от професорите са изпратени в концентрационните лагери, а една част от тях е избита.През октомври 1939 година Нацистът Ханс Франк написа, че задачата му е да извлече всички вероятни изгоди от страната - посредством " необмислено заличаване и прехвърлянето на всички нужни за немската военна промишленост ресурси, първични материали, машини и индустриални мощности, както и работна ръка за потребностите на Райха ". Франк е бил уверен, че активността на полската стопанска система би трябвало да бъде сведена до най-малко - единствено едвам поддържа живота на популацията, а просветителните институции, и най-много техническите и висшите образователни заведения, да бъдат закрити.
И до през днешния ден Никлас Франк носи в себе си фотографията на своя татко, висящ на бесилото. Но го терзае възприятието, че човеконенавистните хрумвания на татко му и идеологията на нацистите не са мъртви, а продължат да живеят в Германия.
Никлас изпитва изключително огромен яд от това, че до последно татко му не се е разкайвал за закононарушенията си. " Като основен губернатор на окупирана Полша той е бил легален представител и заместител на Хитлер, което значи, че е носел отговорност за всеки един погубен. Но той по този начин и в никакъв случай не се разкая за това ", споделя синът му през днешния ден.
" Липса на гражданска храброст "
Никлас счита, че изчезналата по това време гражданска храброст е била главната причина за идването на нацистите на власт. Но също и през днешния ден той усеща незадоволителна гражданска храброст: " Германците постоянно сме били народ, подготвен да се подчинява на престижи. А демокрацията и сега е в заплаха ", твърди Никлас Франк. Поради тази причина той се съмнява в демократичните качества на своите сънародници: " Преди се доверихме на нацистите, а през днешния ден – през днешния ден към този момент сме демократи и решително градим демокрацията, само че всичко това не ни идва от вътрешната страна, а ни е разпоредено. Затова се колебая в самите нас. "
За Никлас Франк това е знак, че немската народна власт е единствено повърхностна, удостоверение за което той вижда и в отношението на германците към бежанците. " Ние, германците най-добре знаем, до каква степен води неналичието на гражданска храброст - до газовите камери. Трябваше да сме по-добре осведомени с това, само че се провалихме ", споделя в умозаключение той.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ